Изтляване
Потъваха очите ми в огромното пространство,
не виждах нищо там, надеждите не странстваха.
И тънка пара бавно към всичко се разстилаше,
разклащаше небето, то сякаш че умираше.
Една след друга птиците политаха нагоре,
отваряха пред себе си неземни коридори.
Мечтите не ги следваха, оставаха унили
и облаци се сгушваха един до друг лениво.
Безцелно съзерцавах изтляващия запад
сред мораво сияние - носител на разпада.
И все едно ми беше за утрешната дата
от бъдещето тъмно - поредният предател.
Покри ме бавно мракът с вълшебна пелерина.
Тъгата ме обгърна, сродила ме с мнозина.
Прегърнах силуета на древното си име,
на спомени богат и прероден в безимие.
© Младен Мисана All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Прекрасни картини и чувства, породени от вълшебният залез! Поздравления!
-
Трябва да го изживеем този наш различно обагрен живот. Трябва, поздравления!
-
Умно и красиво казано...
-
Много ми хареса този стих, в който си разкрил своята душевности вълннения!
-
Много силен стих.
-
"И все едно ми беше за утрешната дата
от бъдещето тъмно - поредният предател"
Браво, Младен! -
А има светлинка винаги - сега и в утрЕто, сигурна съм! Богата образност, Младене, силен стих отново!
-
Поздровления за чудесния стих!
-
Родовата памет е много важна! А име се гради с ритуали!
-
Много силен и образен стих, Младен!
С всяка изминала година изгревите стават различни в очите ни и небето сякаш спуска клепачи над нас. Докосна ме силно стихът. Пожелавам ти ведро настроение! -
Нека не изтлява надеждата в изгрева, който е смисъл на живота ни! Прекрасна Поезия, много картинна и въздействаща, Младене!
"И тънка пара бавно към всичко се разстилаше,
разклащаше небето, то сякаш, че умираше"!!!!
Имай винаги изгревно небе, приятелю!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Стихът е съвсем пресен и още нямах необходимото вътрешно усещане дали е станал. Вие ми вдъхнахте вярата, че това е така. Пожелавам ви блажена нова седмица! Амин!