Mar 2, 2009, 11:55 AM

източни истории

737 0 3




потъналото в пътя
спря, огледа се и
се усмихна

видя сянката си,
устреми се към нея
и видя гърба си
и пак се усмихна

потърси слънцето, намери луната
потърси светлина, намери нощ
потърси радост, намери безразличие
потърси подслон, намери небе
потърси отговор и го намери
в търсенето се загуби,
в издигането си падна,
в отговорите видя въпроси
изгуби всичко и в миг засия
изгуби всичко и откри себе си
защото няма път, няма цел,
няма край, няма начало,
няма отговор, няма търсене,
няма игра, няма резултат
тишина и звук се сливат невъобразимо
живот и смърт е едно
едното е път и пътят е нищо
няма нищо и там е всичко

невъобразимо просто





Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нико Ников All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...