На онова кухо място имах сърце,
но ти безмилостно го изтръгна,
грубо и грозно - със голи ръце,
а после без да ти пука си тръгна!
Никога не ще забравя онзи ден,
когато болезнено сърцето ми разби,
беше мрачен и страховито студен,
когато все едно във него нож заби!
Оттогава пак не мога да обичам,
за мен не съществува глупава любов,
но все още насън твоето име изричам,
като болезнен и жален спасителен зов!
© Аз All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
