17.07.2012 г., 23:20

Изтръгнато сърце

1.1K 0 1

На онова кухо място имах сърце,

но ти безмилостно го изтръгна,

грубо и грозно - със голи ръце,

а после без да ти пука си тръгна!

 

Никога не ще забравя онзи ден,

когато болезнено сърцето ми разби,

беше мрачен и страховито студен,

когато все едно във него нож заби!

 

Оттогава пак не мога да обичам,

за мен не съществува глупава любов,

но все още насън твоето име изричам,

като болезнен и жален спасителен зов!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Аз Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...