17.07.2012 г., 23:20

Изтръгнато сърце

1.1K 0 1

На онова кухо място имах сърце,

но ти безмилостно го изтръгна,

грубо и грозно - със голи ръце,

а после без да ти пука си тръгна!

 

Никога не ще забравя онзи ден,

когато болезнено сърцето ми разби,

беше мрачен и страховито студен,

когато все едно във него нож заби!

 

Оттогава пак не мога да обичам,

за мен не съществува глупава любов,

но все още насън твоето име изричам,

като болезнен и жален спасителен зов!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Аз Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...