Nov 12, 2006, 10:40 PM

Извинения

  Poetry
785 0 1


Извинения

За Кирчо


Беше летен ден - в клуба те открих.
И във знак на радост ник-а си смених.
И намерих с теб незнаен свят на вечността,
дир-а сега разкри ни свята мечта!

Като нежен звън отлита твоят смях.
Сякаш грешна-там отвън, исках да съм с тях.
А във РАЯ, ми нашепват, струи светлина,
но как да стигна там точно сега?

Ти подаде ми ръка да продължим
и не свършва песента в нашите очи.
И не искам спомените да нахлуват в мен,
нека чист и споделен да е всеки бъдещ ден!

Беше слънчев ден, в клуба те открих
и във знак на вечност датата смених....
Оттогава досега доста време отлетя,
и не пиша и не страдам вече за това!
август ‘05

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мери Попинз All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...