Apr 14, 2013, 12:35 PM

Извисяване

  Poetry
887 0 5

 

Господ е във семената,

дето никнат от земята.

Господ е и във небето,

там, където, там, където...

 

Той отново ме намира

и в дъжда Си ме прибира.

Радва ли се, или плаче?

Що ли значи, що ли значи...

 

Господ гледа ме с очите

на жена и ме обича.

Господ е и туй, което

е детето, е детето...

 

Но защо светът се мъчи?

Господ е и в мисълта, че

там, след края на въпроса,

няма Господ, няма Господ...

 

Няма как да разгадая.

Но съм Нему благодарен,

на душата висинето,

там, където, там, където...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Евстатиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...