14.04.2013 г., 12:35

Извисяване

891 0 5

 

Господ е във семената,

дето никнат от земята.

Господ е и във небето,

там, където, там, където...

 

Той отново ме намира

и в дъжда Си ме прибира.

Радва ли се, или плаче?

Що ли значи, що ли значи...

 

Господ гледа ме с очите

на жена и ме обича.

Господ е и туй, което

е детето, е детето...

 

Но защо светът се мъчи?

Господ е и в мисълта, че

там, след края на въпроса,

няма Господ, няма Господ...

 

Няма как да разгадая.

Но съм Нему благодарен,

на душата висинето,

там, където, там, където...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Евстатиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...