14.04.2013 г., 12:35

Извисяване

890 0 5

 

Господ е във семената,

дето никнат от земята.

Господ е и във небето,

там, където, там, където...

 

Той отново ме намира

и в дъжда Си ме прибира.

Радва ли се, или плаче?

Що ли значи, що ли значи...

 

Господ гледа ме с очите

на жена и ме обича.

Господ е и туй, което

е детето, е детето...

 

Но защо светът се мъчи?

Господ е и в мисълта, че

там, след края на въпроса,

няма Господ, няма Господ...

 

Няма как да разгадая.

Но съм Нему благодарен,

на душата висинето,

там, където, там, където...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Евстатиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...