Смиф (Валентин Евстатиев)
248 2549
14 апр. 2013 г., 12:35

Извисяване 

  Поэзия
641 0 5

 

Господ е във семената,

дето никнат от земята.

Господ е и във небето,

там, където, там, където...

 

Той отново ме намира

и в дъжда Си ме прибира.

Радва ли се, или плаче?

Що ли значи, що ли значи...

 

Господ гледа ме с очите

на жена и ме обича.

Господ е и туй, което

е детето, е детето...

 

Но защо светът се мъчи?

Господ е и в мисълта, че

там, след края на въпроса,

няма Господ, няма Господ...

 

Няма как да разгадая.

Но съм Нему благодарен,

на душата висинето,

там, където, там, където...

 

© Валентин Евстатиев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??