Жадна надежда
Не вярвам на клетви, които се вписват
в тефтера лъжлив на небето.
На жадна надежда ни рокля ще липсва,
ни пътя по чужда рецепта.
Отдавна научих, че хромелът-време
мечтите на дните ни мели.
Поиска ли, вятърът всичко ще вземе.
Пред него се правя на смела.
Брашното пресявам, опитвам да скрия
на раните белега стръмен.
От звездна коприна сама ще ушия
за клюката шлейф. Ще я спъна!
Да спре с хлевоустия шум да нарича
следите от чувствата боси!
Без клетва излишна – отново обичам!
Но парещи, остри въпроси
по мен като камъни грешници мятат
и плъзват езици-змийчета.
Все нещо кроят и наум си пресмятат,
от яростна завист обзети.
С мечти си забъркват те бяла магия,
а черна за мен проклетисват.
Но нека научат, защо да го крия:
в сърцето ти вече съм вписана.
© Мария Панайотова All rights reserved.
