Зажадувах с ангел да запея
и от ангелския чай да си попийна.
Там, сред облаци наперени да седна,
да отпраша във посока неизвестна.
Затъгувах своя Бог да срещна
и да видя жарък ли е погледът му.
Там, високо, небеса да ми разтвори,
да премина своя южен бряг от рози.
Пропътувах своя път без сенки
и с очи от скреж премрежени.
Там, долу, към омаята на делника
да се върна жадна птица прелетна.
© Мариола Томова All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
