Разпуснатите ми коси
се веят
от вятъра, по мисълта за теб.
Заплитат се
в жадните ми устни
и хапя ги,
като че хапя теб.
Очите ми
те търсят пак -
да поиграят с твоите
на жмичка
и нежно да усетят как
ти галиш ме.
Ръцете ми
се плъзгат бавно
и търсят твоите следи,
където ти си ме докосвал
някога, преди...
Краката ми
се бият,
те свикнали са в чуждите ръце
да бъдат приковани -
свободата ти им взе!
© Маги Петкова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
