Гласът ти като сянката от огън
от мен прогонва плаха вечерта!
Ще мога ли от страст тъй-луда много
очите си във сън да потопя?
Ефирно нежно те прегръща топъл вятър...
И роклята ти с пъстрите цветя
ме омагьосва, като във театър...
Изтръпнал целия пред теб стоя!
Не ме напускай мое вдъхновение!
Подарък е за всички нас мига -
аз те жадувам, като смъртника спасение
и като жадния в пустинята вода.
© Ангел Милев All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
