Oct 21, 2006, 4:38 PM

ЖАДУВАНА...

Poetry

1.1K 0 17

Жадувана...

Душата ми е като зима - снежнобяла,
в косите пролетното слънце в злато грее,
и лятото на устните ми алени е спряло,
а есенна сълза в очите ми с тъга се лее.

В усмивката - дъга дъждовно заблестява,
в ръцете ми се крият тихи, топли ветрове,
сърцето с пламък от жаравата се разгорява,
стопява всички слабости и страхове.

Жена ли съм!? Стихия съм природна!
И нежна съм... и бурна... и добра,
и късче обич - руда самородна,
жадувана... очаквана - мечта!

10.10.2006г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

blueneo (Блу )

Жадувана Мечта си навярно
и в обич и в магия!
И усмихната пак си стихия,
и жадувана...
***
Поздрави Гери и сини усмивки!!!

2006-11-07T18:20:28+02:00
vulchebnik (Евгени Янев)

Не знам какво да коментирам или кажа...!...Искрено е,топло и докосващо!Усещам жената-БЛЯН!Благодаря за удоволствието да те чета!

2006-10-22T23:33:52+03:00
mimeto-iv (Мими Иванова)

БРАВО, Гери!!! Прекрасен стих, прекрасна жена, прекрасна стихия.........

2006-10-22T16:03:19+03:00
WOT (Коста Костов)

Всичките ти стихове са хубави,мила.
Продължавай така!
Поздрави и усмивки

2006-10-22T08:38:34+03:00
henryoliver (Ясен Крумов- Хенри)

Душата ми е като зима - снежнобяла,
в косите пролетното слънце в злато грее,
и лятото на устните ми белоснежни,
а есенна сълза в очите ми с тъга се лее.
Хе, прости ми...Прекрасен стих!Хенри

2006-10-22T05:49:22+03:00