Жадувано
Лято вихрено, жадувано,
в лунапарка тази нощ почива.
С огнените стихове римувано,
бърза лятото и си... отива.
Важно е дали ще го дочакаме,
в нова ръж и с нова светлина.
То навярно праща всички влакове
да извикат в мене топлина.
То щастливо къта светофара,
за да ни измъкне от мъгла.
Спрели сме от май на тази гара
и гори целувката едва...
Листопадите в горчиви дъждове
губят се и сякаш се усилват.
А съдбата влюбено зове,
влажни устни щом те милват.
И кажи ми, аз ли бях момичето,
дето с теб отпива утринта,
с личице от милувки окичено,
бърза да познае любовта?
Ред. 27. 10. 2008 г.
в лунапарка тази нощ почива.
С огнените стихове римувано,
бърза лятото и си... отива.
Важно е дали ще го дочакаме,
в нова ръж и с нова светлина.
То навярно праща всички влакове
да извикат в мене топлина.
То щастливо къта светофара,
за да ни измъкне от мъгла.
Спрели сме от май на тази гара
и гори целувката едва...
Листопадите в горчиви дъждове
губят се и сякаш се усилват.
А съдбата влюбено зове,
влажни устни щом те милват.
И кажи ми, аз ли бях момичето,
дето с теб отпива утринта,
с личице от милувки окичено,
бърза да познае любовта?
Ред. 27. 10. 2008 г.
© Мери Попинз All rights reserved.
