Жажда
Каква мъчителна жажда!
Гори ме!
Пих отрова от пепелянки,
пих сок от дяволска гъба и лудо цвете
на планините пих от усойните нянки
и от калните стъпки на зверовете.
Близах солена влага по канарите,
кръв смуках от язви и плитки рани,
за да бъда свежата си обител
като пръскани в гнездо корморани.
Отново взела очакването на прицел
и превърнала в мантра мечтите,
гърча се, мятам се, в себе си, скитам,
здраво стискам на безумни усмивки юздите.
Докато сълзите ми стават на сталактити,
в гъстия мрак на духовната бездна.политам,
защото безбожна е цената,която плащам
да виждам щепа атоми
пръснати из пустошта на нищото.
Макар че в клетките ми гордост приижда,
непознаваща унизителните молитви.
Аз опасна,жадна и мрачна се виждам
Вкаменена от суховеи сърдити.
Но все пак се вдигам крачка по крачка,
защото даже и заблудена капка щом падне
ме изпълва с морета и океани.
Питам се дали моята жажда
отхвърляна,гибелна и нежелана
е само жажда необикновена и нетипична,
Вярно,че преживявам с нея кошмари,
н о все пак е реална, а не символична.
© Диана Кънева All rights reserved.
