Жажда
Жажда
За мене си извор, без който умирам,
превръщам се в сянка и се топя,
с жадни устни бавно отпивам
от устните твои жива вода.
Жадно в лъчистия поглед се давя,
потъвам в кристални очи-езера,
с ефирна нежност леко попивам
от твоите ресници капки роса.
Жадно вплитам пръсти в косите ти,
а те ми дъхат на росни треви,
жадувам да бъда Слънцето в дните ти
и в нощите сини Луна и звезди.
Жадувам да галиш с дъха си страните ми,
да рисуваш с пръсти по мойто лице,
с всеки щрих да сбъдваш мечтите ми,
да бъдеш ти пулсът на мойто сърце.
Жадувам на гърдите ти в топла прегръдка
морна глава да склоня, да заспя,
от ручея бистър с живителна глътка
вечната жажда да утоля.
© АнеблА All rights reserved.
