Не е липса – жажда е неутолена...
в трели горещи гласът ти я праща.
Суша копнежна ме мъчи без време.
Мисля за теб. И в душата ми дращиш.
Жажда е... бродя в пустиня без обич,
нежен оазис в миражите виждам...
Жива вода си, дарена от Бога...
В мъжки желания тихо прииждаш...
Пия бездънното ти ромолене.
Толкова сит съм. Но по-жаден ставам...
Жаждата искаш за дъх да ми вземеш -
само не спирай – всичко ти давам.
Аз се напих... ала ти ожадняваш -
дъжд ще изсипя по устните твои...
Сън от мечтите ми ти заслужаваш,
палещ в гърдите ти звездни порои...
© Михаил Цветански All rights reserved.