Жажда
Протегнал съм към пламъчето плахо
ръце студени и жадуващи за топлината
и пламъкът във огън се превръща,
почувствал, че е нужен - в миг се разгорява.
Ухание на песен някъде долавям
и вдишвам надълбоко тишината,
разцъфващи цветенца аз съзирам,
разлистват се омайно, стоплени от светлината.
И капчици роса се стичат по листата,
навярно думи неизречени разбирам,
събирам ги с трептящи длани
и жива вода сънуващ отпивам.
А пролетта ме стопля в своята прегръдка,
с нежност влива се в менe аромата
и погледът с копнеж попива цветовете,
ще утоли ли жаждата в мене красотата?
На Н.
© Милен Флоров All rights reserved.
