1.07.2009 г., 10:14 ч.  

Жажда 

  Поезия » Пейзажна
526 0 2

Протегнал съм към пламъчето плахо
ръце студени и жадуващи за топлината
и пламъкът във огън се превръща,
почувствал, че е нужен - в миг се разгорява.

Ухание на песен някъде долавям
и вдишвам надълбоко тишината,
разцъфващи цветенца аз съзирам,
разлистват се омайно, стоплени от светлината.

И капчици роса се стичат по листата,
навярно думи неизречени разбирам,
събирам ги с трептящи длани

и жива вода  сънуващ отпивам.
 
А пролетта ме стопля в своята прегръдка,
с нежност влива се в менe аромата
и погледът с копнеж попива цветовете,
ще утоли ли жаждата в мене красотата?

 

 

                                                                                                                   На Н.

© Милен Флоров Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • това е пътя просто трябва да вървиш напред, заради това е "Ще", защото е нейде в бъдещето скрито...щом си жив всичко можеш и си тръгнал в правилната посока!
  • ще, ако поискаш и по мечтаеш!
Предложения
: ??:??