Жажда
цяла нощ
в олука бълбука
жаждата
на бездънните небеса
наводни
ежедневната скука
и изплуваха
малките чудеса
лодчици някакви
късчета нежност
сгъвани някога
твърде прилежно
и небрежно захвърлени
на боклука
от капризите на страстта
виж
дъхът им ме парва по скулата
и се стича по миглите ми
като сълза
МУЗИКА
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Благодаря Ви!