Apr 25, 2017, 7:02 PM

Жажда

  Poetry
542 1 0

 

Заключена във своето несъвършенство,

безумно съвършенството жадувам!

И като скитник в пясъчна пустиня

отчаяно оазиси сънувам.

 

Изчерпала последното търпение,

понякога от жажда се взривявам

и стигам до най-страшно прегрешение –

аз своя Бог-създател укорявам!

 

Понякога със жаждата привиквам

и със съдбата си се примирявам.

Да давам малкото, което имам,

и жаждата с това да утолявам....

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Марковска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...