Жажда
Заключена във своето несъвършенство,
безумно съвършенството жадувам!
И като скитник в пясъчна пустиня
отчаяно оазиси сънувам.
Изчерпала последното търпение,
понякога от жажда се взривявам
и стигам до най-страшно прегрешение –
аз своя Бог-създател укорявам!
Понякога със жаждата привиквам
и със съдбата си се примирявам.
Да давам малкото, което имам,
и жаждата с това да утолявам....
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Марковска Всички права запазени
