Sep 21, 2007, 10:37 AM

Жажда (remake)

  Poetry
696 0 7
  22. 08. 2007 г


Пия джин от кристална чаша,

пълна с радост и искрен смях,

гледам хората право в очите

и изобщо не ме е страх.


Давам, колкото мога да искам.

Искам, колкото мога да давам.

И дори да боли истински,

не мисля да се предавам.


Защото си имам едно място,

пълно с опиянение.

Там небето е винаги ясно

и изпълнено с приключения.


И си имам една галактика,

пълна с любими звезди

и фактически, и на практика

някъде там си и ти.


Правя рими за забавление,

а не мога да пиша дори,

но е безкрайно развлечение

да досаждам с разни творби.


Пресичам живота на пряко,

а пък той се живеел надлъжно

и се скъсвам от смях с някой,

който майсторски може да лъже.


Пия джин от кристална чаша,

а пък дяволчета в очите ти,

с физиономия почти страшна,

ми се плезят и ми намигат.


И помитат житейската прах,

без изобщо на мен да ми пука,

че ми е безсрамно весело с тях

и забравям какво е скука.
........
Пия джин, а ти пиеш друго

и когато след време си ида,

се надявам да си изгубил

спомена за всички обиди...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цвети Пеева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ех, че е сладкооо...!
    Браво, Цвети!
  • Пресичам живота на пряко,

    а пък той се живеел надлъжно...
    Но там е красотата... в неизвестността,
    в тръпката, в мечтите, в лудостта...Поздрави, Цвети!
  • Безкрайно развлечение е твоята досадна творба
  • Ех, че хубаво е стихотворението ти , Цвети.С обич.
  • "Давам, колкото мога да искам.

    Искам, колкото мога да давам.

    И дори да боли истински,

    не мисля да се предавам."

    Велико е!!! Поздравления!!!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...