21 sept 2007, 10:37

Жажда (remake)

  Poesía
695 0 7
  22. 08. 2007 г


Пия джин от кристална чаша,

пълна с радост и искрен смях,

гледам хората право в очите

и изобщо не ме е страх.


Давам, колкото мога да искам.

Искам, колкото мога да давам.

И дори да боли истински,

не мисля да се предавам.


Защото си имам едно място,

пълно с опиянение.

Там небето е винаги ясно

и изпълнено с приключения.


И си имам една галактика,

пълна с любими звезди

и фактически, и на практика

някъде там си и ти.


Правя рими за забавление,

а не мога да пиша дори,

но е безкрайно развлечение

да досаждам с разни творби.


Пресичам живота на пряко,

а пък той се живеел надлъжно

и се скъсвам от смях с някой,

който майсторски може да лъже.


Пия джин от кристална чаша,

а пък дяволчета в очите ти,

с физиономия почти страшна,

ми се плезят и ми намигат.


И помитат житейската прах,

без изобщо на мен да ми пука,

че ми е безсрамно весело с тях

и забравям какво е скука.
........
Пия джин, а ти пиеш друго

и когато след време си ида,

се надявам да си изгубил

спомена за всички обиди...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цвети Пеева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ех, че е сладкооо...!
    Браво, Цвети!
  • Пресичам живота на пряко,

    а пък той се живеел надлъжно...
    Но там е красотата... в неизвестността,
    в тръпката, в мечтите, в лудостта...Поздрави, Цвети!
  • Безкрайно развлечение е твоята досадна творба
  • Ех, че хубаво е стихотворението ти , Цвети.С обич.
  • "Давам, колкото мога да искам.

    Искам, колкото мога да давам.

    И дори да боли истински,

    не мисля да се предавам."

    Велико е!!! Поздравления!!!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...