21.09.2007 г., 10:37

Жажда (remake)

693 0 7
  22. 08. 2007 г


Пия джин от кристална чаша,

пълна с радост и искрен смях,

гледам хората право в очите

и изобщо не ме е страх.


Давам, колкото мога да искам.

Искам, колкото мога да давам.

И дори да боли истински,

не мисля да се предавам.


Защото си имам едно място,

пълно с опиянение.

Там небето е винаги ясно

и изпълнено с приключения.


И си имам една галактика,

пълна с любими звезди

и фактически, и на практика

някъде там си и ти.


Правя рими за забавление,

а не мога да пиша дори,

но е безкрайно развлечение

да досаждам с разни творби.


Пресичам живота на пряко,

а пък той се живеел надлъжно

и се скъсвам от смях с някой,

който майсторски може да лъже.


Пия джин от кристална чаша,

а пък дяволчета в очите ти,

с физиономия почти страшна,

ми се плезят и ми намигат.


И помитат житейската прах,

без изобщо на мен да ми пука,

че ми е безсрамно весело с тях

и забравям какво е скука.
........
Пия джин, а ти пиеш друго

и когато след време си ида,

се надявам да си изгубил

спомена за всички обиди...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цвети Пеева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ех, че е сладкооо...!
    Браво, Цвети!
  • Пресичам живота на пряко,

    а пък той се живеел надлъжно...
    Но там е красотата... в неизвестността,
    в тръпката, в мечтите, в лудостта...Поздрави, Цвети!
  • Безкрайно развлечение е твоята досадна творба
  • Ех, че хубаво е стихотворението ти , Цвети.С обич.
  • "Давам, колкото мога да искам.

    Искам, колкото мога да давам.

    И дори да боли истински,

    не мисля да се предавам."

    Велико е!!! Поздравления!!!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...