Пия джин от кристална чаша,
пълна с радост и искрен смях,
гледам хората право в очите
и изобщо не ме е страх.
Давам, колкото мога да искам.
Искам, колкото мога да давам.
И дори да боли истински,
не мисля да се предавам.
Защото си имам едно място,
пълно с опиянение.
Там небето е винаги ясно
и изпълнено с приключения.
И си имам една галактика,
пълна с любими звезди
и фактически, и на практика
някъде там си и ти.
Правя рими за забавление,
а не мога да пиша дори,
но е безкрайно развлечение
да досаждам с разни творби.
Пресичам живота на пряко,
а пък той се живеел надлъжно
и се скъсвам от смях с някой,
който майсторски може да лъже.
Пия джин от кристална чаша,
а пък дяволчета в очите ти,
с физиономия почти страшна,
ми се плезят и ми намигат.
И помитат житейската прах,
без изобщо на мен да ми пука,
че ми е безсрамно весело с тях
и забравям какво е скука.
........
Пия джин, а ти пиеш друго
и когато след време си ида,
се надявам да си изгубил
спомена за всички обиди...
© Цвети Пеева Всички права запазени
Браво, Цвети!