Жалки сте

Жалки сте, не виждате ли?
Жалки сте, не осъзнавате ли?
Завиждате ми, но защо и това не знаете?
Искате да сте на мое място?! Моля, заповядайте!

Щом искате всеки ден да ставате от леглото
с чувството, че се мразите, че ссте изгубили всичко,
моля, заповядайте, елате, заемете моето място.
А, аз ще седя отстрани и ще ви гледам сеира!

Мислите си, че сте нещо повече от мен, а не сте!
Не се заблуждавайте, ще е грешка голяма!
Вие не сте по-различни от боклука, който изхвърлям!
Искате да сте на моето място, моля, заповядайте!

Но нека ви запозная с моя живот!
Имам пари, имам всичко материално!
Но моята любов я няма, тя ме напусна
и се превърнах в това, което виждате!

Безскруполен, мразещ всичко и всички,
за мене няма нищо свято, нищо ценно,
постигнах всичко с омраза и болка.
Достигнах тотална деградация!

И вие, жалки същества, ми завиждате?
Искате да сте като мен?
Ето, давам ви тази възможност,
настанете се удобно, харесвали ви?

Давам мило и драго да съм като вас!
Да чувствам отново, колкото и да боли!
Да агонизирам от болка, да плача!
Да почувствам сърцето си отново!

Разменям всичко за малко любов,
за всичките чувства, които може да почувствам...
Чувствам загубата, тя ме погуби, тя ме уби!
Умирам, раждам се и пак умирам ден след ден!

Какво стана, не ви ли хареса!?
Защо ме умолявате, защо не искате да сте на мое място?
Защо не искате ли да сте вече на мое място?
Страх ви е в какво ще се превърнете ли?