Жалко!

Казваше, че ме обичаш,

а обичаш само себе си!

И с хилядите си очаквания,

уби и малкото,

което беше истинско, красиво!

"Глупак" ме ти наричаш,

а глупавата се оказа ти...

"Всичко или нищо!" каза,

ала не беше подготвена

за нищото!

И сега ридаеш,

разпокъсана отвътре,

загубила това,

което носеше ти радост-

гадост!

Но сама си го направи!

От проклетия и безсилие,

да приемеш, че понякога

и малкото е много!

Жалко!

Не знаеш що да правиш,

бъдещето наше мъртво е

и свърши вълшебната игра!

И чувстваш тягост

и сякаш всичко мразиш!

Но най-вече себе си,

за постъпката си на насилие,

с която се наказа -

строго!

Жалко!