Жарава
Ти поглеждал ли си в буйната жарава
с поглед морен... спрял времето за миг...
Забравил чувства... сърцето ти пленява
и гали те със пламъка си тих.
Очите ти, задъхани от лава,
изригнала от тази топлина,
пречистени и топли се прощават
със болката натрупана във тях.
Ти виждал ли си как танцуват лудо
огромни пламъци от съчките - мечти
и раждат се във теб вълшебство, чудо,
и искаш бавно в тях да изгориш...
Докосвал ли си буйната жарава
без страх от огъня й жив?
Пречистващ пламък във душата ти тогава
ще остане! И вечно ще гори!
Поздрав, Веси!
© Паула Петрова All rights reserved.
