Жега
ЖЕГА
Не се издържа.
Кипи кръвта
и течности отровни
изпаряват се във тази атмосфера.
На асфалта плът се пържи
и хиляди прииждащи порои
не ще успеят този ад
да потопят.
Млъкни! От езиците безбройни
капе мас -
разтваря мислите ми
и топи
мечтите ми за ясен ден.
Поема в нажежените усои
на свойто тяло
споменът за мен.
Сякаш чувам гласове,
а всъщност крясъкът на диви птици.
Завързана.
Окови от лиани на двете ми ръце,
листа отровен хмел увили
гърлото ми, за да спра да дишам -
безпомощна пред тези сили,
отпускам се и чакам да заспя.
Защото аз изчезвам,
претопявам се във този ад.
Потъвам в блатото на тази жега,
изгубила представите за
плодородна благодат.
А грешката отново е във мен,
защото слабите умират първи.
По законите на джунглата във тоя град
издирват и убиват ни безмълвно.
© Ия All rights reserved.
