dangon (Ия)
37 359
Jun 18, 2006, 12:44 PM

Жега 

  Poetry
1000 0 5

ЖЕГА

 

 

 

 

Не се издържа.

Кипи кръвта

и течности отровни

изпаряват се във тази атмосфера.

На асфалта плът се пържи

и хиляди прииждащи порои

не ще успеят този ад

да потопят.

 

Млъкни! От езиците безбройни

капе мас -

разтваря мислите ми

и топи

мечтите ми за ясен ден.

Поема в нажежените усои

на свойто тяло

споменът за мен.

 

Сякаш чувам гласове,

а всъщност крясъкът на диви птици.

Завързана.

Окови от лиани на двете ми ръце,

листа отровен хмел увили

гърлото ми, за да спра да дишам -

безпомощна пред тези сили,

отпускам се и чакам да заспя.

 

Защото аз изчезвам,

претопявам се във този ад.

Потъвам в блатото на тази жега,

изгубила представите за

плодородна благодат.

А грешката отново е във мен,

защото слабите умират първи.

По законите на джунглата във тоя град

издирват и убиват ни безмълвно.

 

© Ия All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • "СЛАБИТЕ СА ТАМ,ЗА ДА ОПРАВДАЯТ СИЛНИТЕ"--М.МЕНСЪН
  • много coool!!!!!!!
  • ей, мараба Кети!! ти си се регистриралааа!!! добре дошла!!!!!! ^^
  • ей,Ия,да не си помислиш,че Кети е сестрата на Вени-НЕ ЕАз съм неяНа мен ми харесва и това твое стихотворение,особено последните две части
  • тея удивителни направо ми се забиха в сърцето както и да е, сигурно си права Кети, мерси за коментара! ще видя какво мога да направя
Random works
: ??:??