Jun 17, 2009, 12:19 PM

Жега 

  Poetry
501 0 6

Надгарча разпиляна топлината.
Слънцето в прозорците се хили,
с лъчите си танцува по стената.
Паяци в ъглите са се скрили.

Въздухът тежи като причина.
Банята с прегръдка ме зове
да излее водната лавина
върху мойте потни рамене.

Въздухът подгрят е и клокочи
сякаш, че на огън боб завира,
а с прозявка топлината сочи
да отворя, че не ме разбира...

Жегата във почвата попива,
иска да достигне до сърцето
и дори от себе си се скрива...
Слънцето жълтее като цвете.

Житената грива е налята,
а зърната молят за хамбара.
Жертвената клада е в страната
и гори... Очаква ни изгаряне.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??