evchet0 (Евдокия Иванова) evchet0 (Евдокия Иванова)
2 142
Mar 24, 2009, 8:41 PM

Желание

  Poetry » Love
915 0 9
За теб не искам да съм спомен,
към който пак да се завръщаш,
за тебе искам да съм огън
и пламенно да ме прегръщаш.

За теб не искам да съм сянка,
която във мъгла те тласка,
за тебе искам да съм жива
и да копнееш мойте ласки.

За тебе искам да съм птица,
дарила те с криле и вятър,
дъга, изгряваща в очите,
мечта и слънце във душата.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евдокия Иванова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0