Желание
Този свят се разпада на хиляди атоми,
ослепял за тъгата по свойте мечти…
На обратно върви, щом нащърбен пропада.
И навярно, защото тишината боли,
като дрипи нахлузва тези бягащи вечери…
И вали като спомен във мойте очи.
А до вчера бе друг…В луда обич обречен,
се взривяваше дръзко под сатен от звезди.
И осъмваше буден след откраднати нощи,
все по -влюбен след лудия танц под дъжда,
и рисуваше изгреви след задъхани срещи…
Как със теб го изгубихме?...И къде е сега?
Може би, там, на плажа, той се люби с морето?
Може би, още чака, като рошав хлапак,
да се върнем с едно още парещо лято,
там, където оставихме нашия бряг…
Този свят се разпада. А навярно със него
всеки ден си отива по нещо от нас?...
А така ми се иска път към теб да намеря.
Потърси ме…Аз още сънувам дъжда
© Йорданка Господинова All rights reserved.
