danigallery (Йорданка Господинова)
388 1658
Mar 30, 2012, 7:34 PM

Желание 

  Poetry » Love
912 0 16

 

 

Този свят се разпада на хиляди атоми,

ослепял за тъгата по свойте мечти…

На обратно върви, щом нащърбен пропада.

И навярно, защото тишината боли,

 

като дрипи нахлузва тези бягащи вечери…

И вали като спомен във мойте очи.

А до вчера бе друг…В луда обич обречен,

се взривяваше дръзко под сатен от звезди.

 

И осъмваше буден след откраднати нощи,

все по -влюбен след лудия танц под дъжда,

и рисуваше изгреви след задъхани срещи…

Как със теб го изгубихме?...И къде е сега?

 

Може би, там, на плажа, той се люби с морето?

Може би, още чака, като рошав хлапак,

да се върнем с едно още парещо лято,

там, където оставихме нашия бряг…

 

Този свят се разпада. А навярно със него

всеки ден си отива по нещо от нас?...

А така ми се иска път към теб да намеря.

Потърси ме…Аз още сънувам дъжда

© Йорданка Господинова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??