Желание
Този свят се разпада на хиляди атоми,
ослепял за тъгата по свойте мечти…
На обратно върви, щом нащърбен пропада.
И навярно, защото тишината боли,
като дрипи нахлузва тези бягащи вечери…
И вали като спомен във мойте очи.
А до вчера бе друг…В луда обич обречен,
се взривяваше дръзко под сатен от звезди.
И осъмваше буден след откраднати нощи,
все по -влюбен след лудия танц под дъжда,
и рисуваше изгреви след задъхани срещи…
Как със теб го изгубихме?...И къде е сега?
Може би, там, на плажа, той се люби с морето?
Може би, още чака, като рошав хлапак,
да се върнем с едно още парещо лято,
там, където оставихме нашия бряг…
Този свят се разпада. А навярно със него
всеки ден си отива по нещо от нас?...
А така ми се иска път към теб да намеря.
Потърси ме…Аз още сънувам дъжда
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йорданка Господинова Всички права запазени
