Желание
Невръстна още бях,
когато такава обич мечтаеше сърцето.
Точно същата си пожелах
в тиха нощ, под звездите на небето.
Да ме пали, аз да я отричам.
Да се борим, да я пазим
с онзи, когото ще обичам.
И в онази нощ, чуха ме звездите.
Благословията при мен дойде.
Небето с обич изпрати ми очите,
които се усмихнаха с твоето лице.
До днес така живея.
Тихо нощем шепна си мечти.
Вярвам, че до онзи миг ще оцелея,
когато тихо ще ме пожелаеш ти.
© Галина Кръстева All rights reserved.
