Жена
По мъж така не съм копняла,
сърцето ми обърка ти -
защо накара ме да залудея
като ученичка в ранните зори.
За мъж така не съм мечтала,
събуди ме от сън дълбок,
във който бях заспала
и мислех, че от камък съм дори!
За миг успя да ме накараш
да разбутам мойта тишина,
и в хаоса, създала
за ден, за два, за три,
ме върна в истинското име
и то се казвало Жена!
Жена - как хубаво звучи,
когато някой ти го казва,
Жена, как гордо носиш го в нощта,
когато нежно пак настъпва тишина.
И с гордо вдигната глава,
аз мога да се нарека Жена!
Дори за миг да бъде това,
аз знам, че съм Жена,
защото споменът, че съм такава,
отдавна нямаше го в мен.
По мъж така не съм копняла -
като истинска жена!
Обичам те! - не го ли ти разбра?!
© Антоанета Лазова All rights reserved.
