Жена...
Жена
(просто Стон, в плът от земен прах)
Стоя на стол
в средата на чувствена Пустиня
и тананикам думи със омаен блясък -
думи в цвят на праскова и маракуя
и задушаващ аромат,
от който ти залиташ
и забравяш за семейство,
свян
и РЕШАВАШ ДА ПОТЪНЕШ САМ
в тоз завличащ пясък...
Тихо стена в Утрото и плача
за Вълшебницата стара,
която сред водите в златен прах
скрила Тайна -
стара Тайна,
за Огнена Жена една,
изтъкана не от плът - А ПЛАМЪК...
Пресрещала из пясъчните дюни
Дивите Мечти на подивелите от глад Коне
и с погледа на Звяр прогонен
превръщала се Тя за тях във
Ден прокобен...
Едно клане -
посичащо вси Чувства и Мечти потайни,
дръзнали да се явят оголени пред тез уста -
едни устни с цвят на плод сластен,
погубили не един Мъж досега...
Разравяли Мъжете таз Пустиня жарка
и сеели цветя
с Надежда, че Вълшебницата с тез уста,
с цъфтяща праскова на тях,
ще се смили над чувствата им, пълни с глад -
не знаещи, не пожелали да обичат досега
от СТРАХ...
Стоя на стол
в средата на чувствена Пустиня,
а пред очите ми Гори!
На устните ми Пламък -
тлеещ и свенлив,
прочувствено мълви
приказка за оназ Царица властна
с горящи ходила...
Оназ Жена прекрасна!
Огнена вода -
убиваща и сластна!
Разказват само мъртвите за Нея...
Няма Жив,
за да добави нещо,
или да опровергае таз легенда дива
за една Пустиня и една Невеста - неприбулена,
присядаща сред дюните на стол -
и пеела...
А устните -
разцъфнал трън...
Ни да ги целунеш...
Ни да ги откажеш!
Просто Стон,
в плът от земен прах -
все още Непокварена!
Стоя на стол
в средата на чувствена Пустиня...
Една невеста - неприбулена...
Една забравена във времето Царкиня!
А устните ми -
Праскова и маракуя през Деня
и див бодил през нощната тъма...
Една Вълшебница...
Стара и зла...
Една неприбулена Царкиня!
21.11.2009 Л- Е
© Л-Е All rights reserved.
