Жена
Аз съм цвете нежно и невинно,
и облак съм във розовия здрач.
Момиче съм – и плахо, и наивно,
по улиците като всички – минувач.
Понякога съм ледена кралица,
студена като скреж във бяла зима.
Друг път съм сладкопойна птица,
прелитаща над пролетна градина.
Аз вятър съм, мъгла неуловима,
скрита тайно в аромата на нощта.
Сълза солена в пламнала пустиня,
дърво без корен в калната земя.
На мъжа гнева, но и негова любима,
и ангел, и демон съм, но нямам вина.
И бях преди, и съм, и пак ще бъда –
Творението на Бога, наречено Жена.
© Християна Манева All rights reserved.
