chrisy26 (Християна Манева)
30 68
10.10.2018 г., 23:40 ч.

Жена 

  Поезия » Философска
691 6 8

Аз съм цвете нежно и невинно,

и облак съм във розовия здрач.

Момиче съм – и плахо, и наивно,

по улиците като всички – минувач.

 

Понякога съм ледена кралица,

студена като скреж във бяла зима.

Друг път съм сладкопойна птица,

прелитаща над пролетна градина.

 

Аз вятър съм, мъгла неуловима,

скрита тайно в аромата на нощта.

Сълза солена в пламнала пустиня,

дърво без корен в калната земя.

 

На мъжа гнева, но и негова любима,

и ангел, и демон съм, но нямам вина.

И бях преди, и съм, и пак ще бъда –

Творението на Бога, наречено Жена.

© Християна Манева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хареса ми много:
    "Творението на бога, наречено жена"
    Аплодисменти!
  • Трудно е да се опише жената. Думите никога не стигат, а и жената е една красива мистерия. Благодаря ви!
  • Браво! Такива сме си ние, жените!
  • Добре е... Да не те изоставя музът!
  • "Как тревожно е да си жена.
    Красота и усмивка да бъдеш
    сред всекидневния сив кръговрат
    вярност — срещу изменчивия вятър,
    нежност — в загрубелия свят."
    - Блага Димитрова
  • Страхотно е Християна! Да не те оставя музата! Използвала си чудесно римите за описанието на сложността на " творението жена". От мен- благодаря!
  • Естествено!
  • Харесва ми!
Предложения
: ??:??