Feb 23, 2007, 10:33 AM

Жена

  Poetry
1.1K 0 1
Жена


Всичко е в мен.
В душата ми.
В чувствата.
В ума.

Аз всичко жадно ще погълна.
Ще се отдам на тласъка .
Ще се зарея.
Единствено така усещам, че живея.

Какво е то?

Пространство ли?

Вълна ли?

Чувство ли?

Едва ли.

Утре ще съм друга.
Утре ще съм зряла.

Жена.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимира All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...