Mar 30, 2008, 9:02 AM

Жена

  Poetry » Love
1.2K 0 8

                                Жена

 

За теб любовта е не просто увлечение.

Призвание за теб е любовта.

Че докато за мен е вдъхновение,

за тебе тя превърнала се е в съдба.

 

Любим да любиш, да любиш малка рожба,

до гърди притиснала крехкото телце.

За това е нужна исполинска сила.

За това е нужно майчино сърце.

 

Ти люлка си на току-що посетия живот.

И дълго носиш го като светиня.

Във тебе зрее оня чуден плод,

окичил те със лаврите на героиня.

 

1986 год.

гр. В.Търново

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Марин Петков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...