Jul 19, 2014, 10:32 AM

Жена

  Poetry » Love
930 0 7

Жена


Не ми обръщай гръб, даже когато

казвам, че искам най-много това.

Стисни ме силно, хвани ми ръката,

позволи ми да бъда просто жена

слаба, на моменти много наивна,

безкомпромисна, в случаи – зла …

Ревнива и плаха, често безсилна,

но въпреки всичко… жена…

 

Не ми обръщай гръб, даже когато

лекомислено тръгна по черния път.

Ако трябва, хвърли ключа за вратата,

аз имам нужда да бъдеш такъв –

упорит, не за един, а за двама,

безкрайно силен, дори романтичен.

И когато заплача на твоето рамо,

да се чувствам щастливо обичана.

 

14.06.2014

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сияна Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...