Жена да не бях
Погребах поредната агнешка кожа...
Омръзна ми, глупаво мое сърце!
Жена да не бях, бих подхванала ножа,
че първо изяждат добрите овце.
Все сляпо им вярваш... Не се ли научи,
че вълците дебнат зад мили очи?
Жена да не бях, бих ти врътнала ключа –
без път свободата най-страшно горчи.
Разбито на хиляди малки парчета,
не спираш, сърце, да хвърчиш от любов.
Жена да не бях, бих ти сякла крилете,
че празният полет е избор суров.
Отново си пепел... Не се ли настрада?
Сърце мое глупаво, ставаш за смях!
Жена да не бях, бих те пратила в Ада –
достатъчно в чуждите клади горях.
Аз знам, че не си сътворено от глина,
но лесно, сърце, все те вадят с памук...
Жена да не бях, бих те давила с вино,
че трезвата мъка люти като лук.
Сърце поругано, забрави ли колко
лъстивци те ползваха, сякаш вертеп?
Жена да не бях... А жена съм до болка.
Без себе си мога, но не и без теб!
© Пепа Петрунова All rights reserved.
.... ПОКЛОН...