Жената до мен
Ти си до мен в слънце и в дъжд,
и когато огъват ме бури и хали.
И весел, и тъжен, и луд неведнъж,
жена си, която не ще ме забрави.
Допускам грешка след грешка, но моля
да ми прости душата ти нежна.
Понякога силен, а друг път без воля,
с любов те дарявам, с обич безбрежна.
Знам, че искаш да чуеш от мен,
че те обичам, но срещаш мълчание.
Усмихваш се в топъл миг споделен,
плачеш, когато не виждаш внимание.
Аз те обичам, макар като мъж,
в красивите думи да съм изгубен.
С теб съм в слънце, в буря и в дъжд,
в душата ти все по-силно съм влюбен.
Явор Перфанов
26.08.2019 г.
Г. Оряховица
:)
© Явор Перфанов All rights reserved.
