Jul 4, 2018, 3:37 AM

Жената Егоист

  Poetry » Other
399 0 1

            Жената Егоист

 

Жената Котка, не ти си жената егоист,

разбиваш сърца мъжки, но си непукист.

Скачаш от един на друг  мъж ти сега,

бягаш,нараняваш просто ей така.

 

Разбиваш с усмивка ти мъжките сърца,

раняваш ги със стрелите си на Любовта.

Раняваш и бягаш, по-лесно е наистина,

скачаш и се скриваш някъде в тъмнина.

 

А там някъде блести и твоята сълза,

спуска се по твоята нежна страна.

Маската скрива  сега твоето лице,

а сълзата спуска се към твоето сърце!

 

Сълзата разтопява леденото ти сърце,

сърце разбивани, сърцето на дете.

То което срещна някога Любовта,

а после го замени с Голяма Тъга!

 

Жената Егоист,  вървеше си сега сама,

прегърнала отново своята Самота.

А там зад ъгъла очаква я отново Любовта,

отново и отново, уви такъв е Живота!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Миленов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...