ЖЕНИТЕ НА ДОБРУДЖА
Когато престъпят на пръсти възмладите златни жита,
а въздухът трепка в предчувствия светлозелени
и в ирис на литнала птица в простора докрай ще чета:
жените на Добруджа идат. И идат за мене.
Те в двора на моето детство люляха призвездни треви,
или пък събираха, сведени, жлътнали дюли.
И моята сянка към тях, неизменно и дръзко, отколе върви,
додето гласче на щурец изведнъж не отбруля.
И чувствам: жените на Добруджа веят пшенични коси,
с които отмятат във мен страховете излишни.
Откакто животът на върбова клонка отдавна виси, ...