Nov 29, 2009, 12:21 AM

Жените са еднакви

  Poetry » Love
875 0 8

 

 

 

Разказваш ми ти приказки, Елпида,

като Шехеразада – цяла нощ не стига

и тръпна аз, живея във омая -

все чакам на приказката края,

но той като поточе ромоли

и пак живея със старите мечти,

че жаждата ще утоля с наслада,

от любими устни да пия за награда,

но колкото и да целуваш ти змията -

накрая ще те клъвне за отплата.

Момичета съм имал и добри, и зли,

всичките и страстни, и горещи,

но жалост сърцето им не може да роди -

и двамата добре го знаеме, нали?

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Аластор All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ха, че за какво ти е жалост?
    Не ти трябва оплаквачка, а златна квачка (да ти каканиже нежно)!
  • може и още как!!!

    П.П.Драйвърите ги монтирате вие!

  • ivanleko91 (Ангел )- Спокойно, не ни е за пръв път...
    Важното е да върви купона
    Поздрави!

    Andromaha (Белла ) - Не на мене тия, не съм забравил как преди време "егати пича" и сваляч № 1 не само в "Откровения", ами и в още няколко сайта, така му срита задника, че милия си смени ника и повече не смее и коментар да ти напише. Като беше толкова силен, ти защо го разкара по най-позорен начин, а?

    veni1212 (Венцислава Иванова) - Как позна, че не съм попаднал на съкровище. Следващия стишх ще е за тебе и за "Моето съкровище"

    Ена (Елена Гоцева) -

    Наивни, мили и добри -
    такива сме най-паче,
    а която не ни цени,
    ридае и горчиво плаче.

  • Голяма заигравка сте направили...полека...

    Привет!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...