Разказваш ми ти приказки, Елпида,
като Шехеразада – цяла нощ не стига
и тръпна аз, живея във омая -
все чакам на приказката края,
но той като поточе ромоли
и пак живея със старите мечти,
че жаждата ще утоля с наслада,
от любими устни да пия за награда,
но колкото и да целуваш ти змията -
накрая ще те клъвне за отплата.
Момичета съм имал и добри, и зли,
всичките и страстни, и горещи,
но жалост сърцето им не може да роди -
и двамата добре го знаеме, нали?
© Аластор Всички права запазени
Не ти трябва оплаквачка, а златна квачка (да ти каканиже нежно)!