Женска клетва
Облечена си в истински морал
и той е най-красивата ти дреха,
а добрината ти - прекрасен дар,
в сърцето като малко слънце свети....
Би чакала до края на света
мъжът, в когото някога се влюби,
калена си с горчива самота
и няма как да вярваш във заблуди.
Вървяла си към щастието си
във името на уморени чувства,
на шията ти вричане виси,
подписано с горещи, верни устни.
Аз виждам огъня в очите ти
и той ме пари, сякаш е светиня...
ще си отида, за да не боли -
не искам женска клетва аз да взимам.
Тя е по-силна от сълзите ти,
минава през животи и през смърти,
и само със любов тя се руши -
от друга клетва - диво безразсъдна...
ekstasis
© Михаил Цветански All rights reserved.
