Mar 11, 2011, 3:44 PM

Женска сила

Poetry

900 0 4

ЖЕНСКА СИЛА

Мога да стисна
ръката си в юмрук
и да се отбраня
от всяка беда.
Мога да се изправя
срещу смъртта -
очи в очи още сега,
без да трепна
от нея и се смутя.
Мога да летя
с любов в стиха
с истинска мечта,
без лъжа и суета
до края на света.
Мога да направя това,
просто защото съм жена,
твърда, като камък
от вечна скала.
Но не мога да спра
едната сълза,
когато те няма
до мене в света,
а вкусвам аромата ти
от дъжда.
Не мога да скрия
никога тази сълза
по Любовта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Lidis (Лидия Сиркавара)

Благодаря сърдечно на коментиралите стиха ми!

2011-03-13T17:21:12+02:00
iren5 (Ирен)

Лидия, стихотворението ми харесва,
а коментарът не трябваше да дере,
а малко емоциите ти да сресва.
Не се получи,
надявам се желаното от теб да се случи.

2011-03-12T12:00:50+02:00
Lidis (Лидия Сиркавара)

do iren5
Това е мое мислене, може би повлияно от много години живот на север.
Да не забравяме, че условията определят характера.Ние сме жени, но всяка от нас е индивидуалност и в това е красотата ни.Отразила съм това,което чувствам. Поздрави!

2011-03-11T20:28:08+02:00
iren5 (Ирен)

Знам ли?
Мисля, че жените
можем дори да сдържаме сълзите.
А от бедите не винаги се браним сами,
защото разчитаме, че има кой да ни спаси.
Но във всички периоди различни,
търсим сили в себе си - дори и утопични.

2011-03-11T18:15:57+02:00

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0