Lidis (Лидия Сиркавара) Lidis (Лидия Сиркавара)
107
11.03.2011 г., 15:44

Женска сила

898 0 4

ЖЕНСКА СИЛА

Мога да стисна
ръката си в юмрук
и да се отбраня
от всяка  беда.
Мога да се изправя
срещу смъртта -
очи в очи още сега,
без да трепна
от нея и се смутя.
Мога да летя
с любов в стиха
с истинска мечта,
без лъжа и суета
до края на света.
Мога да направя това,
просто защото съм жена,
твърда, като камък
от  вечна скала.
Но не мога да спра
едната сълза,
когато те няма
до мене в света,
а вкусвам аромата ти
от дъжда.
Не мога да скрия
никога тази сълза
по Любовта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лидия Сиркавара Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

  • Lidis (Лидия Сиркавара)
    Lidis (Лидия Сиркавара)
    Благодаря сърдечно на коментиралите стиха ми!
  • iren5 (Ирен)
    iren5 (Ирен)
    Лидия, стихотворението ми харесва,
    а коментарът не трябваше да дере,
    а малко емоциите ти да сресва.
    Не се получи,
    надявам се желаното от теб да се случи.
  • Lidis (Лидия Сиркавара)
    Lidis (Лидия Сиркавара)
    do iren5
    Това е мое мислене, може би повлияно от много години живот на север.
    Да не забравяме, че условията определят характера.Ние сме жени, но всяка от нас е индивидуалност и в това е красотата ни.Отразила съм това,което чувствам. Поздрави!
  • iren5 (Ирен)
    iren5 (Ирен)
    Знам ли?
    Мисля, че жените
    можем дори да сдържаме сълзите.
    А от бедите не винаги се браним сами,
    защото разчитаме, че има кой да ни спаси.
    Но във всички периоди различни,
    търсим сили в себе си - дори и утопични.

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.9K 5.0

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.8K 5.0

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поезия 9.9K 5.0

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поезия 4.4K 5.0